Да не разказваме на Пекин повече мистерия

Да не разказваме на Пекин повече мистерия

Blog Article

Устата ѝ се отворила, гръбнакът ѝ се превил на кочияшка, тънката ѝ опашка се накокържила. Белчо пристъпи еднаж, тя — два пъти. Оплезила език — върви!

Аз от не малко време опитвам да комуникирам с жени, които яздят коне и установявам, че освен от любов към животните, свободата, адреналина, има и такива, които наистина обичат впитите дрешки и ботуши, движенията на седлото, а някои и ездата без седло, да усещат мускулите на животното, пръхтенето, тежкото дишане, харесва им да държат юздите и да контролират и подчиняват тези едри и много силни животни. Естествено, много рядко някоя ще си го признае ей така. Пред мен само Ели е признавала на живо в България, а съм си говорил в Австрия(там има доста ездачки) и с една професионалистка.

— Майко, я си почини и ги послушай! Ако схванеш Пенкиния глас, да знаеш, че наистина снаха ще та стане.

Робин Шприц ако имате път към Петрич и мерак за ....упадъчни щения с въпросната сирич аз ....навита съм

Пътуването до ваканционната хижа се превръща в екстремно изживяване за свързване между майка и син…

Историята разказва за най-малкия от трима братя, който преминава през всякакви препятствия, за да убие халата, която всяка година им краде златната ябълка. След като преодолява всички трудности, се връща у дома, където успява да спечели девойката, която желе за жена.

Властта е като уголемително стъкло за човешките недостатъци. Ако нямаш развита съвест и чувство за отговорност, хората бързо го разбират. 

Животинчето разказва за свръхестественото умение на великаните да побеждават природата. Тези думи не трогват скалата, защото тя вярва, че е непобедима. Гърмежите се чуват непосредствено близо и гущерчето се сбогува добродушно със каменната си покровителка. Изневиделица скалата бива нападната от множество хора начело със Знам и Мога. Оказва се, че тя пречи на строежа на път. 

— И нейна работа ще е, да си намери друг, ако не си е намерила досега — рече пак Стамо.

Аз, волно изтегнат по гръб върху влажна и зелена постилка от див бурен и миризлив здравец, лежа и гледам едрата, мощна и кокалеста фигура на стария Чумак, който седнал край мене, ??????? внимателно наведен и гологлав, чисти непогрешимото си шишане. Над високото му, изпъкнало и ръбато чело падат малки потни кичури от сребросива коса и чудесно украсяват това продълговато, сухо, но здраво и червено лице, по което, както всякога, лежеше надменното спокойствие, на една калена и волна душа.

Не изтърпя Никола, а се изстъпи сред нивата и се провикна:

Тук разбираме, че човек в своето себелюбие лесно се самозабравя, става неразумен и не вижда истината пред себе си.

Ако случайно ме прочете и главната героиня - надявам се, че не те е обидило нещо :)

- Толкова далеч не беше стигал някой досега. Никой не ми е обръщал толкова внимание.